|
|
Фантастични са образованията в пещерата - сталактити,
сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно
мляко". Някой от тях, освен с
красотата, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон"
има Височина над 20 м и диаметър на основата 4 м; "Падналият бор"
е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над
11 м и диаметър в основата около 6 м.
Произход на пещерата
Рабишката могила, в която е образувана пещера-та,
представлява малка моноклинала - остатък от мезозойската мантия на Белоградчищката
гънка. Тя е наклонена на север-североизток и има про-стиране 95 - 115°.
В тази моноклинала най-широко са разпространени силно окарстените аптеки
ур-гонски варовици, които изграждат средната и ви-соката част от южния
склон и изцяло северния склон на Рабишката могила. Три системи основни
пукнатини са послужили като главни водопрово-дящи пътища за развитието
на карстовия процес във варовиците.
В надлъжния профил на пещерата (фиг. 1) се раз-криват
две нива, по които на много места са запа-зени речни чакъли, споени
с карбонатно вещест-во. Чакълите са разположени на два етажа и маркират
етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат
от ска-ли, изграждащи ядрото на Белоградчишката гън-ка и се различават
коренно от аптеките варовици, в които е създадена пещерата.
Приемаме, че образуването на пещерата
Магура е започ-нало преди около 15 милиона
години. Магура е типичен пример на пещера, развита
в алогенен тип карст.
Трите етапа в развитието на пещерата Магура се
потвърждават и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори
са развити в юго-западната част на Рабишката могила, от която страна
са проникнали водите, създали пе-щерата.
|
|
|
|
|
